Автор: Ваньо Стоилов, 24 часа Следвайте Гласове в Телеграм Стефан Панаретов е

Първият наш посланик в САЩ дарява на България 5 млн. лв. за култура

Автор: Ваньо Стоилов, " 24 часа " Следвайте " Гласове " в Телеграм

Стефан Панаретов е първият пълномощен министър на Царство България в Съединени американски щати, умрял е там през 1931 година А историята на дипломата “съживява ” някогашният регионален шеф на Сливен Марин Кавръков. Той описа пред " 24 часа ", че преди години написал писмо до кметството във Вашингтон с молба, в случай че имат, да му дават повече информация за този българин. Направил го, откакто схванал, че в Панаретовци локалните не знаят за какво селото им носи това име. Дори допускали, че е на " някой шумкарин "... " Това ме накара да се поровя в историята и първо открих за себе си кой е бил Стефан Панаретов, по-късно изпратих писмото си до Съединени американски щати ", добавя Кавръков.

Две седмици откакто изпратил писмото в американската столица, отговорът идва с конкретизиране, че в Съединени американски щати споменът за Стефан Панаретов е жив и той и брачната половинка му Лидия Ан Гайл са заровени в гробищния парк “Рок Крийк ” във Вашингтон.

Така освен Кавръков открива гробовете на фамилията, които са добре поддържани, само че и историята на посланика, напълно пропуснат у нас.

Стефан Панаретов със брачната половинка си Лидия Гайл и сина си Кирил във Виена СНИМКА: ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ “АРХИВИ ”

Стефан Панаретов е роден на 4 октомври 1853 година в Сливен, а 170 години по-късно в града означават рождения му ден с кръгла маса, отдадена на 120 години на българо-американските връзки.

Първият посланик на Съединени американски щати в София - Джон Джаксън, оглавява задачата от 19 септември 1903 година до 4 юни 1907 година Той е дипломат на Съединени американски щати още в Румъния, Гърция и Турция, а седалището му е в Истанбул.

Цар Фердинанд афишира решението си да бъде основана българска легация във Вашингтон и консулство в Ню Йорк малко по-късно - на 26 декември 1913 година За поста български пълномощен министър в американската столица държавното управление на Васил Радославов избира Стефан Панаретов и той идва зад океана през декември 1914 година

Изборът му надалеч не е инцидентен, споделя доцент доктор Николай Сираков, шеф на районния исторически музей в Сливен.

Стефан е наследник на свещеника Панарет Хилендарски със светско име Парашкев Хаджиилиев, ръкоположен в българската църква “Свети Стефан ” в Цариград (Желязната църква) от свещеник Иларион Макариополски през 1862 година Служи в нея 5 година Преди това е бил преподавател в Омуртаг, Сливен и Балчик, а като духовник се демонстрира като герой за църковна самостоятелност. Отец Панарет застава отпред на битката против гръцкия епископ във Варна, до 1878 година се бори и против фанариотското духовенство в Кюстендил и Силистра.

7-годишен Стефан напуща Сливен и отива при татко си в Цариград. До 1867 година учи в българското учебно заведение към българската църква в квартал “Фенер ”. Там негов преподавател е дякон Григорий, който по-късно става Доростоло-Червенски митрополит. След това - до 1872 година, учи в влиятелния Робърт лицей, където става и учител.

по български. През 1914 година напуща поради назначението в Съединени американски щати. По-късно ще напише в спомените си: “Моята учителска активност в Робърт лицей е била упражнена в разстояние на 43 година и аз съм имал удоволствието да взема непретенциозно присъединяване във възпитанието и образованието на всички робъртколежки български ученици през това време, които съвсем всичките са били известни обществено-политически дейци в своето родно място. ” Като учител превежда българска литература на британски и работи върху основаването на английско-български речник. През 1881 година издава “Българска граматика ".

Според изследване на Орлин Събев Робърт лицей са приключили 905 българи, измежду които двама министър председатели, 7 министри и ректор на Софийския университет. Съученици на Стефан Панаретов там са доктор Константин Стоилов, предстоящ министър председател, търговецът Христо Тъпчилещов, Иван Славейков и Иван Евстатиев Гешов.

В Цариград Стефан Панаретов се дами за американката Лидия Гайл от Норд Андоувър в Масачузетс, преподавателка в Константинополския женски лицей. От техния брак се ражда единственият им наследник Кирил. Той също приключва Робърт лицей и отпътува с родителите си за Съединени американски щати през 1914 година По това време в Европа към този момент бушува Първата международна война. Макар че не бил задължен, младият мъж се връща в България и се включва като доброволец във войната. Загива като пълководец на взвод в региона на Пирот през октомври 1915 година, гробът му е незнаен.

Цариградският интервал от живота на Стефан Панаретов го приготвя за дипломатическата работа. През 1876 година по рекомендация на екзарх Антим I отпътува за Лондон, където среща британската общност с жестокостите, с които е потушено Априлското въстание в България. Свързва се с лорд Ашли - народен представител от Либералната партия, с основните редактори на вестниците “Дейли нюз ” и “Таймс ”, разгласява публикации в цариградския щемпел. Неговите разкази са в основата на реакцията на хуманисти като Оскар Уайлд, Виктор Юго и Уилям Гладстон, които издигат глас в отбрана на българите. Заради всичко това Митхад паша желал да го обеси, само че Панаретов в точния момент избягал в Прага, където дочакал Освобождението.

След това се включва в придвижването срещу решенията на Берлинския конгрес от 1878 година Две години по-късно получава персонално от княз Александър Батенберг значимата дипломатическа задача да замине още веднъж за Лондон, за да ревизира британската позиция за възможното съединение на Княжество България и Източна Румелия, което става 5 година по-късно.

Още при идването си в Съединени американски щати в първите си изявленията Стефан Панаретов показва, че има намерение да сътвори условия доста млади българи да дойдат да учат земеделие, защото считал, че Америка е пред всички европейски страни в тази област. Отбелязва, че би желал България да остане неутрална, в случай че е допустимо, в огромния европейски спор, както наричали Първата международна война.

Двайсетина дни след идването си Панаретов съумява да се срещне с държавния секретар на Съединени американски щати Уилям Брайън и да връчи акредитивните си писма на президента Уидроу Уилсън. Оказва се, че сред Уилсън и президента на настоятелството на Робърт лицей - индустриалеца и човеколюбец Кливланд Додж, съществувало близко другарство, защото двамата били състуденти от “Принстън ”. Даже Додж срещнал президента авансово с биографията на новия дипломат, като го показал и като човек с висока просветеност, който “говори и чете британския като роден ”.

Но не всичко в дипломатическата кариера на Стефан Панаретов върви безпрепятствено. България и Съединени американски щати не късат дипломатически връзки по време на войната, само че страните са от двата враждуващи лагера и Панаретов се оказва на практика изолиран във Вашингтон. Опасенията били, че може да издава военни секрети от Съединени американски щати на страната си. Въпреки това в един миг той остава на поста си като единствения рангов посланик от вражеския лагер.

През 1917 година издава в Ню Йорк под псевдонима Историкус листовка от 110 страници със заглавието “България и нейните съседи ”, в която балканският проблем е показан като един от главните въпроси на международната война.

През ноември 1920 година Панаретов е уволнен от земеделското правителство “по бюджетни съображения ” с депеша от краткотрайно изпълняващия длъжността шеф на външното министерство Александър Димитров, който употребявал момента, че министър председателят Александър Стамболийски бил в Париж.

По-късно излиза наяве, че Димитров в действителност желал поста за себе си. Макар и с отвращение, Стамболийски приема, само че има намерение да назначи Стефан Панаретов за пратеник в Обществото на народите, където преди малко е договорил приемането на България.

Малко по-късно нещата се трансформират - Александър Димитров поема военното министерство на България, а на 24 август 1921 година Панаретов още веднъж встъпва на поста във Вашингтон. Остава на него до 1 юни 1925 година, когато се пенсионира.

И по-късно със брачната половинка си избират да останат във Вашингтон, където той изнася лекции по славянска лингвистика и литература. Умира на 19 октомври 1931 година - на 78 година, като преди този момент завещава цялото си положение от 5 млн. лева за подкрепяне на българското културно и просветно развиване.

С дарените суми са образувани два фонда: единият към Българска академия на науките, на която той бил автентичен член, а другият към Народната библиотека. Предвижда и средства за стипендии на студенти по българска лингвистика в Софийския университет, за стипендии за възпитаници от софийски гимназии, за изпращане на небогати деца на летни училищен колонии, за подкрепяне на небогати учители, за комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София и за други благородни дела. Дарява персоналната си библиотека на Американския лицей в София.

Не е пропуснат и родният Сливен, където сдружение “Майчина служба ” и читалище “Зора ” получават по 1000 $. Отделя пари за своя Робърт лицей в Турция и даже за гробищния парк в окръг Колумбия на Съединени американски щати.

Завещанието на Стефан Панаретов се извършва добросъвестно у нас до прекратяването на дипломатическите връзки сред България и Съединени американски щати през 1950 година, след това е забравено. След кореспонденцията на регионалния шеф на Сливен Марин Кавръков с американските локални управляващи във Вашингтон през 2010 година Стефан Панаретов е преоткрит за България. Той е и първообраз на един от героите в романа на Вазов “Нова земя ”.

А се оказало, че през 1934 година нарекли селото край Сливен Панаретовци, без то да има нещо общо с този заслужил жанр - ей по този начин, от почитание и поради признателността към тези хора. Днес към този момент в селото знаят тъй като селото им се споделя по този начин, има паметна плоча, провеждат и празнувания за Панаретови.